Фестивалът на писателите е единственият литературен фестивал във Флоренция. На този международен форум за няколко дни автори от цял свят се срещат с италианската публика, правят се дискусии на литературни теми, обменят се идеи. Има четения на произведения от съвременната литература, кръгли маси, театрални рецитали, които се провеждат на престижни места из целия град.
Всяка година се присъжда наградата Грегор фон Рецори за най-добър чуждестранен роман, преведен на италиански език, и за най-добър превод. До финала достигат петима автори. Наградата е учредена през 2007 г. в памет на австрийския писател Грегор фон Рецори, замислена и организирана от Фондация “Санта Мадалена”, основана през 2000 г. от Беатриче Монти дела Корте, вдовица на автора.
Грегор фон Рецори (1914-1998) е роден в Буковина, прекарва детството и младостта си между Букурещ и Виена. Впоследствие заминава за Германия. Независимо от многобройните си пътувания из Европа, не пуска корени никъде. В средата на 60-те среща Беатриче Монти дела Корте, обещаваща фигура в света на изкуството, която има галерия в Милано. Венчават се и се местят в Тоскана, където купуват имение. Тридесетте години, прекарани от Рецори в Санта Мадалена, са най-плодотворни за литературната му кариера. Днес къщата приютява писатели от цял свят, за да работят там за определен период.
Най-напред фестивалът е в абатство Валомброза, а през 2010 г. се премества във Флоренция. Неговото 19-то издание се проведе от 10 до 13 юни.
Георги Господинов е като у дома си там благодарение на номинациите за наградата Грегор фон Рецори. Първият му опит да я получи е през 2014 с “Физика на тъгата”, следващият е през 2022 г. с “Времеубежище” (Стрега през 2021, Букър в 2023 г.). И макар да не взема наградата, той спечелва нещо много по-важно – известност и признание за творчеството си. Това е основната причина тази година да бъде поканен за едно от най-важните традиционни събития – Lectio magistralis, и да стане първият българин, наредил се сред писатели като Майкъл Кънингам, Зейди Смит, Маргарет Атууд, Еманюел Карер, Колм Тойбин.
Фестивалът се открива с Lectio magistralis на международно признат писател по тема, която авторът смята за особено интересна. Темата, която вълнува Господинов, е изразена още в заглавието: “Несвършващият дар на литературата или седемте суперсили на разказването”.
В препълнената основно с млади хора трапезария в базиликата “Санта Кроче” писателят така се увлече в разсъжденията си, че държа приковано вниманието на слушателите си повече от час. Суперсилите на разказването надхвърлиха числото седем. Сладкодумието на Господинов се раздипли между утехата, насърчението, смъртта, чудото на езика, литературата като естествена противоотрова срещу пропагандата, изкуствения интелект, страха, детството, паметта. Въпреки че не говореше на майчиния си език, писателят омая публиката и на английски. Особено впечатли неговото недоверие и съмнение към изкуствения интелект, лишен от естествено детство и спомени за него.
На финала се прояви и поетът Господинов. Знаейки пред каква публика е изправен, той завърши с известния стих на нобелиста (1959 г.) Салваторе Куазимодо:
“Човек е сам върху сърцето на земята
пронизан от едничък слънчев лъч.
И ненадейно пада вечерта“.
Срещата на Георги Господинов с италианските му почитатели продължи и на следващия ден в Cango Cantieri Goldonetta, където той и преводачът му професор Джузепе дел Агата влязоха в диалог за новия му роман “Градинарят и смъртта” (изд. “Воланд”, 2025). И отново имаше много читатели, уловили точно посланията на произведението. И на двете места Георги Господинов стоически и с удоволствие раздаваше автографи на своите почитатели, държеше да знае имената им. Връзката читател – писател беше очевидна. И на нея се дължи успехът на автора у нас и в чужбина.
Соня Александрова, Портал Култура