Именитият български художник иконописец Емил Цеински, който от години живее в Италия, представи своята изложба „Икони и графики“ в емблематичната Villa Cusani Confalonieri. Експозицията се реализира с подкрепата на Община Карате Брианца и Посолството на Република България.
Изложбата бе представена от проф. Джулиано Мелци, а сред почетните гости бяха кметът Лука Веджиан, съветникът по културата Лука Чезана, генералният консул на Република България г-жа Ана Паскалева, Цвета Минева от Посолството на Република България в Рим, г-жа Андрияна Колева СТИВ-Милано. Поздравителен адрес бе прочетен от Н. Пр. Тодор Стоянов. В речта си, генералният консул г-жа Паскалева подчерта значимостта на събитието в разпространението на българската култура.
Изложбата бе открита с тържествен водосвет, отслужен от свещеник Васил Василев от БПЦО „Св. Амвросий Медиолански“. След множеството приветствия отправени от гостите и ценителите към безграничния талант на родния художник, фолклорна група „Нашенци“ закри събитието с красивите си изпълнения на народни танци и превърна вечерта в съкровен български празник.
Емил Цеински не криеше вълнението си от високото признание и почит към таланта си и изрази сърдечната си благодарност към присъстващите гости от Италия и Българи.
Изложбата ще бъде отворена за посетители до 10 декември (неделя), всеки ден от 10:00 до 18:00 часа.
Емил Цеински е роден в град Белоградчик, завършва Художествената гимназия в София, постъпва в Духовната академия в София, след нея в продължение на осем месеца е послушник в Рилския манастир. Започва да работи при иконографи в Гърция, където рисува икони и изучава различни стилове и школи. Заминава за Италия през 1991 година, като само две години по-късно, по време на частна аудиенция, получава благословията от папа Йоан Павел II: „Продължавай по пътя, даден ти от Бога”.
Следвайки този благослов, Емил Цеински разгръща творчеството си до неговия разцвет и към момента има реализирани множество самостоятелни изложби в Италия, България и целия свят – САЩ, Русия, Франция, Швейцария и др. Негови икони има във всички църкви на Миланската епархия, както и в кабинетите на покойни и живи папи, кардинали и държавници.
Проф. Аксиния Джурова го нарича „блестящ рисувач, с вроден усет към детайла, който постига особена, вглъбена експресия.“
За това как се постигат характерните за творбите му ювелирност на детайла, мистичност на образите и особената смирена вглъбеност, Емил Цеински има отговор – иконописта е не просто рисуване, а духовен труд.
Именно за този усилен труд, той се подготвя акуратно физически и духовно, като се подлага на стриктен пост, докато рисува всяка една икона. Убеден е, че невярващ човек не може да е иконописец. Затова и решава, че художественото му образование не е достатъчно и записва богословие.
Емил Цеински успява не просто да направи видима светостта в творбите си, но и да предаде онова невидимо състояние на душата, което е възможно само в близост до Бога и пребиваване в любов. Тази любов той пренася и в графиките си със същата всеотдайност, защото вярва, че любовта е неотлъчна от красотата, а за нас остава само да я култивираме.