Приемането на еврото не само няма да намали, а ще увеличи паричния суверенитет на България, защото държавата ще участва във вземането на решенията, които засягат паричната ѝ единица.
За разлика от силно ограничените възможности на паричната политика в рамките на режима на паричния съвет, след влизането в еврозоната БНБ ще може да осъществява чрез Евросистемата целия набор от инструменти на паричната политика, които съгласно текущите правила включват операции на открития пазар, ликвидни улеснения с постоянен достъп и изисквания за минимални резерви.
От 1 януари 2026 г., управителят на БНБ ще участва в Управителния съвет (УС) на ЕЦБ с право на глас на ротационен принцип и ще гласува решенията, свързани с паричната политика на ЕЦБ. БНБ ще прилага взетите решения децентрализирано, но на основата на общи стандарти и правила, валидни за всички пазарни участници в еврозоната.
Съгласно общоприетата практика до момента, решенията на УС на ЕЦБ се приемат с консенсус от всички негови членове, като в редките случаи, когато такъв не може да бъде постигнат, се прилага въведеният след 2015 г. ротационен принцип, заложен в Устава. Съгласно него управителят на БНБ ще участва в около 70% от гласуванията на УС на ЕЦБ, подобно на управителите на централните банки на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и др. (за сравнение – за управителите на централните банки на най-големите пет икономики в ЕС честотата на гласуване е 80%).
Едно от условията за присъединяването ни към еврозоната е съвместимост между българското законодателство, включително устройствения закон на българската централна банка, и изискванията на Договора и на Устава на Европейската система на централните банки и Европейската централна банка.
С приемането на новия закон за БНБ беше изпълнено изискването за правна конвергенция на устройствения Закон на Българската народна банка, като се осъществява правната ѝ интеграция в Евросистемата при въвеждане на еврото като парична единица на Република България. Предложената нова правна рамка съответства изцяло на разпоредбите на Договора и на Устава.
Бяха преодолени и правните несъответствия, отчетени в Докладите за конвергенция на ЕЦБ и на Европейската комисия за 2022 г., както и в предходни доклади.
Основните задачи на Българската народна банка, така както са регламентирани в пряко приложимите европейски актове и новия Закон за БНБ, са да участва в определянето и осъществяването на паричната политика на Евросистемата, да осъществява валутни операции в съответствие с изискванията на Договора, да държи и управлява официалните резерви в чуждестранна валута на Българската народна банка и да насърчава нормалното функциониране на платежните системи.
Българската народна банка също така:
– регулира наличнопаричното обращение и емитира и пуска в обращение евробанкноти и евромонети в страната;
– осъществява, с цел поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, надзор върху дейността на кредитните институции (банките) в страната, както и упражнява макропруденциален надзор върху тях с цел поддържане стабилността на банковата система;
– съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни системи, както и регулира и осъществява надзор върху дейността на операторите на платежни системи, на доставчиците на платежни услуги и на издателите на електронни пари в страната;
– изпълнява функцията на орган за преструктуриране на кредитните институции;
– осъществява статистическа дейност, свързана с изпълнението на функциите ѝ и като част от националната статистическа система, и в контекста на осъществяването на задачите на ЕСЦБ;
– извършва изследователска дейност, насочена към подпомагане изпълнението на задачите ѝ.
Проектът се реализира с подкрепата на Генералното консулство на Република България в Милано.