Вяра и факти

Ако някоя държава от еврозоната изпадне във финансово затруднение, тя може да използва ЕМC – европейски механизъм за стабилност, който е основен инструмент за подпомагане. ЕМС е междуведомствена институция, която осигурява стабилност в еврозоната, като предлага финансова подкрепа на страни, които се намират в икономическа или фискална криза и не могат да финансират своите нужди чрез финансовите пазари при приемливи условия. Механизмът е създаден с цел да предотврати разпространението на финансови кризи и да защити финансовата стабилност на еврозоната като цяло. Акционер в него е всяка държава от еврозоната, като при приемането на нова държава-членка участието в капитала и вноската се преизчисляват от ЕМС.

По предварителни оценки след приемане на еврото максималният размер на капитала на България в Европейския механизъм за стабилност ще бъде около 7,29 млрд. евро, като страната ще трябва да внесе около 833 млн. евро на разсрочени вноски за период от 12 години.

Останалата част до максималния размер ще бъде внесена само при поискване, в случай на недостиг в Европейския механизъм за стабилност, което  не се е случвало никога от създаването на този механизъм.

Дали да бъде отпусната част от него в подкрепа на друга държава, се решава с гласуване с квалифицирано мнозинство от две-трети, при което всяка страна има равен глас. Отпуснатата помощ следва да бъде предоставяна на база на програма за икономическо и фискално приспособяване и след анализ на дълговата устойчивост на държавата-членка на ЕМС, искаща подкрепа. Дори да бъдат отпуснати средства от ЕМС по време на криза, това не са постоянни трансфери, те подлежат на връщане с дивидент за акционерите. Всички средства, с които България участва в капитала на Европейския механизъм за стабилност, остават собственост на  страната ни.

Провеждането на фискална политика в страната се основава на фискални правила, процедури и параметри за фискалното управление, заложени  в Закона за публичните финанси, Закона за държавния дълг, Закона за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми. Те имат за цел създаването на фискална рамка за бюджетното управление, която да гарантира провеждането на благоразумна, предвидима и устойчива политика в средносрочен и дългосрочен план.

Освен на национално, на европейско ниво също действат различни регулаторни мерки, които служат за “превенция“ на възможността за разхлабване на фискалната политика. Така например след глобалната финансова криза от 2008 – 2010 г. Пактът за стабилност и растеж, който представлява рамката за фискално управление на ЕС, беше сериозно ревизиран и засилен. Той съдържа разпоредби срещу прекомерни бюджетни дефицити и неустойчива фискална политика, като след влизането в еврозоната страната ни ще бъде подложена и на по-стриктен мониторинг и контрол, спрямо държавите от ЕС извън еврозоната, най-вече по отношение на проектобюджета си. По-конкретно, за да се осигури по-тясно наблюдение и координация на икономическата и фискалната политика между държавите от еврозоната, до 15 октомври всяка година държавите от еврозоната трябва да предоставят на Европейската комисия проекти на националните си бюджети. В случай на отклонение на представените проектобюджети от фискалните правила, държавите следва да ги ревизират.

През пролетта на 2024 г. бяха приети промени в Пакта за стабилност и растеж, които изискват от държавите да разработват фискално-структурни планове, с които да гарантират поддържането на дефицита и дълга към БВП в референтните им граници или намаляването им по постепенен, реалистичен, устойчив и благоприятен за растежа начин.

Проектът се реализира с подкрепата на Генералното консулство на Република България в Милано