Тайнства
Тайнствата са църковни свещенодействия, духовно-осезаеми средства за спасение. В тях чрез видими знаци се дава невидима благодат Божия, която очиства от греховете, освещава човешката природа и я въвежда във вечен живот. Всяко тайнство има две страни: видима или външна и невидима или вътрешна.
Видимата част на тайнството са: веществото, което се употребява (например водата при Кръщението, хлябът и виното при Евхаристията, мирото при Миропомазването), думите, които се произнасят и главните действия.
Невидимата страна е тайнственото възприемане на благодатните дарове на Св. Дух, които са различни за всяко тайнство.
Православната църква има седем тайнства. Те са: Кръщение, Миропомазване, Евхаристия (Причастие), Покаяние, Свещенство, Брак, Елеосвещение. Едни от тайнствата (Кръщение, Брак и Свещенство) не могат да се повтарят в живота на човека, останалите четири могат. Кръщение, Миропомазване, Евхаристия и Покаяние са необходими за всички членове на Църквата, Свещенство, Брак и Елеосвещение не се извършват над всички членове на Църквата.
ТАЙНСТВО КРЪЩЕНИЕ
Кръщението е тайнство, в което вярващият чрез трикратно потапяне във вода и произнасяне на името на Отца и Сина и Светия Дух се очиства от първородния и личните грехове, възражда се за нов, праведен и свят живот в единение с Бога, ставайки член на Божието Царство – Църквата. Като пращал апостолите на проповед по цялата вселена, Бог им заповядал:
“ Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух “ (Мат.28:19).
Невидимата страна на тайнството Кръщение е действието на Божията благодат върху кръщавания. Благодатта на Светия Дух го очиства от първородния грях и от извършените лични грехове (ако се кръщава възрастен) възражда го духовно и го освещава.
Към видимата страна на тайнството Кръщение се отнасят и обредите, които го съпътстват. Те са:
1. Отричане от дявола – откакто прародителите ни паднали в грях дявола получил достъп до хората и донякъде власт над тях.
2. Обличането на кръстения в бяла дреха е символ на духовната чистота и невинност, които той получава чрез Кръщението, и които е длъжен да пази през целия си живот.
3. Възлагането на кръст върху кръщавания е знак за новото му християнско звание и за задължението му да бъде верен последовател на Иисуса Христа, като търпеливо понася с вяра всички скърби, лишения и страдания в живота си. Бог казва: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Мат.16:24)
4. Запалените свещи и обикалянето около купела са израз на духовна радост. Запалените свещи означават още и че кръстеният трябва винаги да гори духом. Кръгът е символ на вечността, затова обикалянето напомня на кръстения, че от тоя момент той трябва да принадлежи винаги на Христа.
ТАЙНСТВО МИРОПОМАЗВАНЕ
Миропомазването е тайнство, в което на кръстения, при помазване частите на тялото с осветено миро и произнасяне думите: „Печат дара Духа Святаго“, се дават благодатни сили, необходими за закрепване и израстване в новия живот. Светия Дух напътства кръстения в истините на вярата и го утвърждава в благочестието.
Видимата страна на тайнството е помазване на различни части на тялото с осветено миро. Челото се помазва за освещаване ума и мислите, гърдите – за освещаване на сърцето и желанията, очите, ушите и устата – за освещаване възприемането чрез тях, ръцете и нозете – за освещаване на делата и цялото поведение на християнина.
ТАЙНСТВО ЕВХАРИСТИЯ(ПРИЧАСТИЕ )
Евхаристията е тайнство, в което вярващият приема Христа под вид на хляб и вино, след като те са били претворени от Св.Дух в истинско тяло и истинска кръв Христови, и по този начин се съединява с Христа, който е изворът на вечния живот. Господ Иисус Христос установил тайнството Евхаристия малко преди Своите кръстни страдания, на Тайната вечеря: „Когато ядяха Иисус взе хляба и като благослови, преломи го и раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте, това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете.“ (Матей 26:26-28)
Към видимата страна на тайнството се отнасят:
1. Веществото, което се използува – хляб, вино и вода.
2. Богослужението, по време на което се извършва това тайнство.
3. Думите, при произнасяне на които хлябът и виното се претворяват в тяло и кръв Христови.
Извършването на тайнството Евхаристия съставлява главната и съществена част на християнското богослужение, което се нарича Литургия. Думата литургия е гръцка и означава обществено служение.
Невидимата страна на тайнството е оня тайнствен момент, в който хлябът и виното със силата на действието на светия Дух се претворяват в тяло и кръв Христови. Това е тайна, която никой не може да обясни. Ние знаем само, че това се осъществява и че действително приемаме тялото и кръвта Христови.
Апостолите и древните християни, съзнавайки спасителната сила на тайнството Причащение, пристъпвали към него всеки неделен ден. В наши дни Църквата увещава ония, които се стремят да водят благочестив живот и искат да имат сили за това да се причастяват колкото е възможно по-често. Истинските християни трябва да се причастяват поне два пъти годишно (през Коледните и Великденските пости). Да пристъпват към тайнството Причащение могат всички вярващи, които са получили Кръщение и Миропомазване, а също и децата. От възрастните се изисква да се подготвят за причащаване чрез пост и молитва, след което да очистят съвестта си в тайнството Изповед. В този смисъл са и думите на св. апостол Павел: „Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне.“ (1 Коринтяни 11:28,29) Изпитването означава достойно приготвяне, което става чрез очистване съвестта, като искрено се покаем за сторените грехове и решим повече да не ги допускаме, а да водим добродетелен живот.
ТАЙНСТВО ПОКАЯНИЕ
Покаянието е тайнство, чрез което вярващият, след гласна изповед на греховете си, с гласно изказана от свещеника прошка, получава благодатно опрощаване на греховете от самия Бог и си възвръща придобитите при Кръщението чистота и невинност. Като тайнство Покаянието е установено от Иисус Христос. На своите апостоли Той казал: „каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето, и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.“(Матей 18:18)
Христос предал на учениците си в пълнота властта, което получил от своя Отец. Властта да се прощават или задържат греховете е благодатна, тайнствена. Апостолите предали тази власт на своите приемници. Така тя съхранява в Църквата постоянно.
Видимата страна на тайнството се състои в устното изповядване на греховете пред Бога в присъствието на духовник – изповедник и прощаването на греховете от изповедника, който като сложи края на епитрахила върху главата на каещия се и го благослови, произнася съответните думи за прощаване на греховете.
Устното изповядване на греховете е необходимо за изповедника, за да знае той кои именно грехове трябва да прости и какви средства да употреби за изправяне на едни или други нравствени недостатъци на каещия се. За самия каещ се устната изповед пред църковен пастир му донася мир на духа и успокоение на съвестта.
Невидимото действие на тайнството Покаяние се състои в това, че каещият се грешник бива освободен от греховете от Самия Господ Иисус Христос, примирява се с Бога и му се дава надежда за спасение. Подготвителни и спомагателни средства за покаяние са също постът и молитвата. Постът, придружен с искрена молитва е важно средство за самовглъбяване, анализ и разкаяние за сторените от нас грехове. За да задълбочи разкаянието на каещия се и за да излекува душата му от духовните болести понякога Църквата налага епитимия. Думата е гръцка и значи забрана, запрещение. Така се наричат някои лишения и упражнения, които изповедника налага на каещия се, например: поклони, пост, молитвени правила, а за по-тежки грехове -отлъчване от свето Причастие за определено време. Епитимията е вид изправително средство, съобразено с греховните наклонности на изповядващия се.
ТАЙНСТВО СВЕЩЕНСТВО
Свещенството е тайнство, при което чрез молитвено възлагане на ръце от архиерей върху главата на избрано лице, върху последното се низвежда благодатта на Светия Дух, която го освещава и поставя на определена йерархическа степен и му съдейства да извършва тайнства и да ръководи стадото Христово.
След деня Петдесетница, когато апостолите получили благодатта на Светия Дух, необходима за тяхното служение, напътствани от същия Св.Дух, избрали измежду вярващите някои за пастирско служение в Църквата и им предавали чрез ръковъзлагане благодатта на Свещенството./Деяния 6:6,14:23, 1Тим 4:14, 2Тим 1:6/
Видимата страна на тайнството Свещенство е възлагането на ръце от архиерея върху главата на ръкополагания и четене на молитва за изпросване благодатта на Св.Дух. Невидимата страна се състои в това, че на ръкополагания се дават благодатните дарове на Св.Дух, необходими за неговото отговорно пастирско служение. Апостолите казвали на вярващите за себе си:“Нека всеки човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии.“/1Коринтяни 4:1/.
Св. апостола Павел казва на пастирите на Ефеската Църква, че те са получили благодатта на Свещенството от Св.Дух:“Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете Църквата на Господа, която Той си придоби със Своята кръв /Деяния 20:28/
ТАЙНСТВО БРАК
Бракът е тайнство, в което на младоженците, които пристъпват доброволно към бракосъчетание и обещават тържествено пред свещеника и Църквата да пазят съпружеската вярност, се дава свише чрез благословение от свещеника божествена благодат. Тя освещава техния брачен съюз, възвишава го до духовното единение на Христа с Църквата и им съдейства да постигнат целите на брака: взаимно подпомагане в нравственото усъвършенстване и спасението, благословено раждане на деца и тяхното християнско възпитание.
Най-важните видими действия в тайнството Брак са: възлагането венци върху главите на младоженците и трикратното тържествено благославяне на техния брачен съюз от свещеника с изговаряне кратка молитва към Бога:“Господи, Боже наш със слава и чест ги венчай“. Тайнството Брак се състои от две части: обручение и венчание. В обручението се благославя доброволното взаимно съгласие и обещание на младоженците да встъпят в брачен съюз и да пазят съпружеска вярност до края на живота си, а при венчанието се благославя самият им съюз и се изпросва над тях благодатта на Св.Дух.
Невидимата страна на тайнството Брак е освещаването на брачния съюз по подобие на духовния съюз на Христа с Църквата и изпросване на Божията благодат, която помага на съпрузите да изпълнят достойно своите взаимни задължения и да постигнат висши нравствени цели.
ТАЙНСТВО ЕЛЕОСВЕЩЕНИЕ (МАСЛОСВЕТ)
Елеосвещението е тайнство, в което при молитвено помазване различните части на тялото с осветен елей се призовава над него Божията благодат, която изцерява телесни болести и душевни немощи. Най-ясно свидетелство за тайнството Елеосвещение намираме у Св. апостол Иаков:“Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне, и ако грехове е сторил, ще му се простят.“/Иаков 5:14,15/. Видимата страна на тайнството са молитвите и действията. То се извършва по следния начин: върху маса пред икона се слага кръст, Евангелие и два съда: единият с пшеница, в която са поставени седем запалени свещи и седем обвити в единия край с памук пръчици, а другият съд – с вино, смесено с елей. Евангелието и кръстът символизират нашето спасение, седемте свещи – седемте дарове на Св.Дух, пшеницата е символ на възраждащият се отново живот, елеят и виното напомнят за милостивия самарянин, който измил раните на нападнатия от разбойниците човек с елей и вино./Лука 10:34/
Невидимата страна на тайнството Елеосвещение се състои в действието на Божията благодат, която лекува болните от телесни и душевни немощи.
Наистина, болният не винаги получава изцерение на своите телесни немощи след като над него е извършено това тайнство. Това става или поради липса у болния на достатъчно силна вяра в Бога или по особена воля Божия. Да желаем болния винаги да оздравява след тайнството Елеосвещение, значи да искаме човек въобще да не умре, а това не е съгласно човешката природа. Но болни, които пристъпват към тайнството със силна вяра, получават ако не напълно телесно оздравяване, поне временно облекчение от болестта или, което е по-важно, благодатна подкрепа за търпеливото и понасяне.
Обреди
При тайнствата се получава Божията благодат чрез невидимите дарове на Светия Дух, а при обредите се измолва чрез молитви укрепване на вярата, милост, помощ и закрила от Бога.
Водоосвещение (водосвет)
Такъв обред е Водоосвещението (водосвета). Той се извършва както в храма, така и по домовете, на полето, в учреждения, учебни заведения, в казарми, болници, социални домове, при полагане основите на нова къща. Светената вода има целебна сила, затова водосветът като обред е много популярен у нас.
Когато се прави водосвет извън храма, трябва да има свещи, купени от църквата, които присъстващите да държат запалени; съд за светената вода и китка. Накрая свещенослужителят с кръст в ръката поръсва от светената вода, а вярващите целуват светия кръст. В молитвите – последование на водосвета, се измолва помощта на Бога за здраве, просперитет и напредък на начинанията. Останалата светена вода се пази в чист съд – за здраве, поръсва се или се отпива от нея.
След изнасяне на мъртвец от дома трябва да се извърши водосвет. Някъде това се прави на 40-ия ден след погребенито, след равнението на гроба и завръщането в дома.
Опело
Народът ни е свикнал да изпраща покойника с опело, извършено от свещенослужител. Какво трябва да се знае за подготовката на този обред?
Стародавна традиция е край ковчега с мъртвеца да има запалени свещи, а на гърдите му да е поставено икона, може и кръст. Някъде покриват покойника с покров, наречен саван (дълга бяла материя с изображението на Христовото погребение). На някои места практикуват до идването на свещеника вкъщи да звучи механична църковна траурна музика. Преди мъртвецът да бъде вдигнат от дома, свещеникът извършва кратка траурна молитва (наречена трисаги). По време на молитвата близките на покойника трябва да са край ковчега. В храма се извършва опелото. Всички присъстващи държат в десните си ръце запалени свещи в памет на починалия. При запяването „Вечная памят“ всички коленичат. Не се коленичи от Великден до Възнесение (Спасовден). Преди полагането в гроба на покойника се излива елея от кандилото, което свети в дома до изнасянето на мъртвеца. Също отдавнашна традиция е да се хвърля пръст върху ковчега в гроба с думите „Бог да го прости, лека му пръст“. Прощаването на близките с покойника става в дома или в църквата.
Традицията е различна, но на гроба на покойника се ходи на третия, деветия, 20-ия и 40-ия ден. Някъде близките ходят на гроба всяка сутрин до 40-ия ден, когато се извършва т.нар. равнение на гроба. На някои места, поради невъзможност да се отива редовно на гроба и да палят свещи вземат в съд пръст от гроба и върху нея палят 40 дни наред свещи вкъщи в памет на покойника.
Тялото на починалия се умива като символ, че преди Възкресението той трябва да застане чист пред Божието лице. Пречистеното тяло Христово, според св. Йоан Златоуст, било умито с вода след снемането Му от кръста. В знак на обновяване на покойника след Възкресението по възможност той се облича в нови дрехи (1 Кор. 15:53).
Умрелия дякон обличат в стихар. Над него покривката е бяло платно, което означава, че дадената при кръщение бяла дреха е запазена, подобно на Христа, обвит в бяло платно и плащеница. На гърдите му има кръст и икона.
Починалия архиерей се облича в пълно одеяние и на гърдите му има Свето евангелие. В ковчега е сложен с лице нагоре, със затворени очи и уста и с ръце, сложени кръстообразно на гърдите, в знак на вярата в разпнатия Христос. До последованието на опелото над починалия архиерей се чете Псалтир, подобно на древните християни, които пеели псалми от псалмопевеца Давид. Вкъщи и в храма, както и при носенето, покойникът е обърнат с лице към изток, символ на очакваното Второ Христово пришествие. Паленето на свещи означава, че покойникът преминава от този свят на мрака във вечното жилище на светлината.
Помен
Кога се прави помен на починали? Освен в утвърдените от Светата църква съботи – задушници: събота срещу неделя Месопустна, събота срещу Петдесетница и събота пред Архангелровден (най-голямата, наречена Архангелова задушница), всички съботни дни са посветени на покойниците и е добре да отправяме молитви за тях, да посещаваме вечното им жилище и да палим свещи.
Израилският народ оплаквал Мойсей 40 дни подир смъртта му. Спасителят се възнесъл на 40-ия ден подир Възкресението. В годишнината от смъртта за покойника се прави панихида, а също и на 20-ия, и на 40-ия ден. Тогава се приготвя варено жито (грухано) и се раздава за „Бог да прости“. Нашите покойници не искат нищо от нас. Достатъчни са само споменът за тях и тихата молитва в храма, придружена със запалването на свещ – тя се поставя на определените места – обикновено нисък свещник или съд с пясък, поставен ниско долу.
Други обреди
Други обреди, при които Църквата е установила специално последовение и съответни молитви, са: посвещение в монашество, освещаване на храм или параклис, освещаване на икони и църковна утвар (съсъди), на одежди, превозно средство; молитва за родилка и новородено, против болести, при беди, природни бедствия, за дъжд, нов дом, нива, животни, храни, благополучие. В Православния молитвеник са поместени още следните молитви: молитва след 40-ия ден след раждане, над родилката, когато въвежда детето в храма; благославяне на производи и трапеза; благодарствен молебен. Молитви при освещаване на храм, осквернен от еретици, при осиновяване, при завръщащи се в Църквата заблудени от други учения и секти; преминаване на юдеи, мохамедани към християнството, на инославни към Православието; молитви при безсъние, главоболие, невралгии, парализа; над душевно болни; преди операция, преди пътуване, при мъчително раждане; за чадородие, за задомяване, за заздравяване на брачните връзки; молитви за помиряване на враждуващи, за затворници и пр.
Източник: pravoslavieto.com
В този кратък, но изключително съдържателен сборник за учението и практиката на Православната църква, намираме най-важните основни понятия и църковни термини, като разбираме с лекота основополагащите истини на вярата си.